Когато от любов ти прилошава
и залъкът засяда ти на гърлото,
когато непростимото прощаваш,
копнееш ли да се завърне?
Копнееш ли за неизбежния,
поспрял за две прегръдки време,
когато ще си най-потребна
преди съня да ти отнемат?
Без думи и без сили, без въздишки,
без минало, което да споделяш.
Когато без багаж си е отишъл,
ще му простиш ли тихите раздели?
И вечната му липса оправдала,
ти залъка през сълзи ще преглъщаш.
Ще подариш душата си. И тялото,
заложила момичешката същност.
Изгубила живота си в копнежи,
сама избра да си излъгана.
Ако е имал капка нежност,
едва ли някога би тръгнал.

Христина Маджарова 

Нали