Прието е, че силен е мъжът.
Природата така го е създала.
Веднъж ли в неспокойния ни път
на мъжкото ми рамо си ридала,
обидена от злостни, груби хора.
Ти плахата, ти слабата, разбра ли,
че винаги си ми била опора?
Останал със тревогите си сам,
напред и крачка нямаше да сторя
без ласката на крехката ти длан.
Кой на кого е всъщност бил закрила?
Не зная. А защо ми е да знам?
Благодаря за нежната ти сила!

Христо Маринчев