Не мога чудеса да подарявам,
ни слънчеви лъчи в коси да вплитам,
с гирлянди чувствата да украсявам,
в поля с мечти незрими да се скитам.

Не мога нежни стихове да пиша,
че лирата вълшебна на Ерато
в ръцете ми тъй нежно не въздиша.
Аз помня само онзи миг, когато...

Не мога и с ръка си на сърцето
в любов със кухи клетви да се вричам,
молитви да отправям към небето.
Но мога теб... до края да обичам.

Христо Запрянов