Обича ми се! С морска сол по раните
и със зелени водорасли по очите.
С ръце, които знаят как да бранят,
когато се отпусна над вълните
в спасителната лодка на надеждата.
И да запаля там, в морето огън,
да се отдавам много, много нежно,
тъй както знам, че другите не могат.
Да се снишат вълните най-смирено,
да заличават грешните ми стъпки,
да ме целуват леко и да чезнат,
разпенени в щастливи пръски.
А после да се гмурна, да потъна
в дълбокото, в бездънното му синьо.
Все някога ще трябва да изплувам,
но днес ми се обича ненаситно...

Яна Вълчева