Червената роза мълчи
в ухания нежни увита.
Поглежда ме с топли очи.
Докосва със пръсти мечтите.
И спомени смеят се пак.
Разхвърлят отблясъци сини.
Градът – добродушен селяк,
опива с дъха си на вино.
Резето се хлопва зад нас,
а тъмната улица свети.
Задръжките падат в несвяст,
подобно на цветни конфети.
А розата – просто мълчи,
облечена в тъмночервено,
заключила ято лъчи -
единствена, само за мене.

Лилия Кашукеева