Липсваш ми
във ъгъла на смачкания ден,
липсваш ми,
там някъде по лунната пътека,
липсваш ми,
самотен изгревът се вглежда в мен,
отчаян чака залезът надежда.

Липсваш ми,
когато съм по старите места,
липсваш ми
през всичките сезони,
липсваш ми,
особено в оная самота,
която само ти умееш да прогониш.

valia1771