Всеки ден напрягаш рамене,
пясъци с вълните си обръщаш,
непрестанно движиш се, море,
с лодките рибарски се завръщаш!

И макар че нямаш миг покой,
ти, море, си винаги красиво!
Влюбени във морския прибой,
гледат те скалите мълчаливо!

Слънцето, което те гори,
никога над тебе не залязва –
нощем слуша парещи звезди
приказки за тебе да разказват!

Радвай се, море, не се гневи!
Иде есен, но бъди мечтател
и дори в най-облачните дни
остани ми ти, море, приятел!

Мариан Кръстев