Защото няма как да ни се случи
във времето обратно да се върнем,
през зейналата пропаст помежду ни
не стигат две ръце да те прегърна.

Не стигат думите – да бъдат пътя,
не стига свободата за начало.
Сънувам, че съм някъде отвъд
където нямам за душата тяло.

Завръщането в тази дълга лудост
е само жаждата за незабрава.
Защото ти си смелостта да бъда,
каквато никой друг не ме познава.

Наливам светлината, отразена,
в две шепи дъжд, събрани от очите.
Разделям се и после се владея.
И след това се уча да обичам...

Дано успея да открия име,
с което да те нарека "приятел".
Или и този път ще се разминем
на границата с няколко понятия.

Не ми достигат думи да напиша
представата за друга вероятност.
А вътре в мен на пресекулки диша
със никого несподелено щастие.

Бистра Малинова