Още един ден се понесе
към безкрая на вечността...
Помахахме си за сбогом
с надеждата, че някога,
по-скоро или по-късно,
пак ще се срещнем.
И той отлетя по следите на другите,
отминали преди него.
А те посред път го изчакваха,
любопитни да разберат
какво се е случило подир тях.
И така, все така, един подир друг,
се изнизват дните ми
с обещанието, че пак ще се видим.
А може би наистина това ще се случи,
когато настъпи оня, последният,
който ще скъса неочаквано наниза
и аз сама полетя
подир тях към безкрая.

Богдана Зидарова