Мигът ни сътворява и преражда.
Безкрайното е нашият палач.
Морето ни преследва с кръгла жажда.
Спасява ни сълза върху клепач.

И силни сме, щом можем да сме слаби.
Искрата надживява пепелта.
И залъкът е по-велик от хляба.
По-нужна ни е щипка от солта.

Не времето, а гръм ни покосява.
Мълчанието значи апостроф.
Най-предана е вечната забрава.
Най-вярна - остарялата любов.

Ботьо Буков