В сърцето на безмълвната Вселена,
обвито с наметалото на мрака,
стаява се пулсиращото време,
глава отпуска, скрива се и чака.

В пределите на хора и машини
достатъчно препуска, а до края,
преди в небитието да премине,
човек за него нищичко не знае.

Часовниците, сякаш полудели,
броят минути, мигове-години
и всички ние - роби онемели,
треперим, че светът ще ни подмине.

И всеки ден стрелките все по-бързо
въртят се - подлудяващо творение...
Дали приканват силните към дързост,
пък слабите - към кроткост и търпение?

А времето... дори не подозира
за тези механизми - зли и луди.
То чака, скрито нейде сред Всемира,
човешкото у теб да се събуди.

Вики Горанова