Да обичаш, но малко,
да се отдаваш без чувства,
да се "влюбиш" без влюбване...
да го превърнеш в изкуство...

Да целуваш без обич
в прегръдки застинали,
без погледи парещи,
без думи, без истини...

Кажи как го правиш,
научи ме с безразличие
да опазя недокоснато
сърцето си и ничие.

Да не те обичам толкова...
Да не горя, да не копнея...
Да не ме погубва болката...
Но... проклета да съм, ако успея!!!

Светла Илиева