Защото самотата няма своя форма,
заема формата на тялото, в което е.
През хората минават други хора
и всеки продължава, закъдето е поел.
Във чувствата живеят други чувства,
а в редовете – други редове.
Уж незначителни неща, а ни пречупват
и лъжем себе си, че сме добре.
Пространствата са многолюдни.
Намираме се и се влюбваме дори.
Но всеки поотделно е изгубен
във своя собствен лабиринт.

Селвер Алиева