Какви ли тайнства не узнаваме
сред необятния, велик всемир?
Такава е човешката направа -
живот, последван от умиране.

В неизбродимите му лабиринти
се лутаме през своя жизнен път -
с надежда лошото да ни отмине,
доброто - да е наша същност.

И някъде накрая като стигнем,
да имаме поне една утеха светла:
живяхме честно - без интриги -
преди да се превърнем в пепел!

Светозар Аврамов