Сутринта е запазила осезаемите
следи от присъствието ти
в неосветените ъгли на стаята
и в коридорите на съзнанието ми.
Всеки опит на слънчевите лъчи
(преодоляли съпротивата на облаците)
да ги открият и целунат тайно
е градация на тяхното ароматно
и необятно приливно въздействие.
Сливам се без съпротива с тях.
Благотрайното им спокойствие
се разлива в неопределеността ми,
придавайки и нова, непозната форма.
Запълва липсващите части
с неопровержимо ярко съдържание.
Лъчите играят на криеница с прашинките.
Всяка докосната от тях
е активиран нов спомен,
изплувал в паметта ми,
разкрил скритите в себе си
неподозирани заложби на изживяното.
Докосвам следите ти и въображаемо
танцувам с тях, преодолял
гравитацията на времето,
в което те е нямало...

yoro 

Най-истинската обич не е полет.
Най-истинската обич е съдба.
Не е усещане за подранила пролет,
тя е покоят - галещ утринта.

Тя не цъфти, тя просто съществува -
неискаща и скромна, некрещяща.
Не те притиска и не се преструва,
до болка - осезаема, изящна.

Най-истинската обич не е блясък,
не е с претенции за несравнимост.
Душата ти обсебва без остатък
с едничка тиха жажда за невинност.

Пред нея никога не коленичиш,
не иска тя ни клетви, ни обети.
Не те изнудва и в лъжи не те облича,
пред нея личност си, а не поредна жертва.

В най-истинската обич няма битки,
ни победители, ни победени.
Няма устни излъгани, тайни прикрити,
тя чувство е, във чистота родено.

С най-истинската обич просто дишаш,
не те разкъсва и не те убива.
Най-истинската обич е въздишка,
която ни напомня, че сме живи.

Марияна Георгиева 

Когато си тръгват мечтите,
светът под нозете се рони,
дъгата прибира боите,
потъва в дълбоки усои.

Когато си тръгват мечтите,
галактики звездни умират,
навели глави, тъжни дните
на гости при мен се отбиват.

Когато си тръгват мечтите,
на морския бряг пуст оставам,
броя на прибоя вълните
и дрезгаво Армстронг запява.

valia1771 

Добре дошъл, нечакан, непоканен.
Добре дошъл, нетърсен, нежелан.
Ще сложа хляб а чашите ще станат,
свидетели на мъртвият ни блян.
Това небе е старо и познато.
И тази нощ прилича на рефрен.
А послеслова в думите в нещата,
отново ще ни връща към Гоген.
Пастелни краски, форми причудливи,
красив пейзаж и много самота...
Дори да знаем как сме се открили,
остава ни въпроса за целта.
Къде ще бъдем? Как ще оцелеем?
Къде, кога и как ще продължим!?
Целта е ясна - пътят е неверен.
А още ли пътеки ще сменим!?

Добре дошъл, но по-добре си тръгвай.
Не са ми нужни стари грехове.
Пастелни чувства стават за картина.
Но в наш"та среща липсват цветове.

Valdemaro 

Какъв е настоящият сезон,
познава се по пулса на сърцето -
единственият верен камертон.
На тона му прекланят се поетите.

Но случват се и грешки при това
опиянение. Нерядко всъщност зима
витае в споделените слова...
Престъпнице, до лято съблечи ме!

Една танцьорка прави пируети
във въздуха, а не върху леда.
Върху леда сърцето ѝ от лед е.
Да знаеш за подхлъзната звезда?

tender