Ако светът ти изглежда сив,
ако животът ти стане скучен,
ако просто не си щастлив,
ако вечно си вадиш поуки;

ако от розата махаш бодли,
ако на вятъра все се мусиш,
ако внимаваш да те боли
толкова,
колкото да не чувстваш;

ако се мъчиш да избереш
между полулъжи
и полуистини,
ако трепериш пред скъпа вещ
и чакаш само фатален изход;

ако не искаш да бъдеш пръв,
ако не можеш да си последен,
ако не бива да гледаш кръв,
ако не вярваш, че друг е предан;

бих те намразил ей тъй,
от раз,
че поминуваш без грам достойнство,
ако не бях като теб и аз,
ако не знаех,
че си ми двойник.

Но има изход,
има врата,
има вълшебства.
И те са зрими.
Че цветовете стават цветя,
щом ги наричаме с точно име.

Славимир Генчев 

Няма ли песен такава?
Ако те стигне нощта -
яростна, стенеща, слаба...
да не подгъваш крака!

Да не преставаш да тичаш -
нека се сипят листа!
Нека с косата се сплитат,
нека те мокри роса...

И със сълзите се смесва...
тъкмо - да не личи
колко нечестно и лесно е
все теб да те боли.

Нека остане в тревата,
нека попие в пръстта
тайната на тъмнината -
скрила срама и беса.

Обич без мяра щом даваш,
мира да нямаш в нощта!
Няма ли песен такава?
Да я напишем сега!

Анита Габровска 

Ще съм ти благодарна цял живот
за грижата, с която ме обгръщаш.
За мойте мълнии - в гръмоотвод
сам себе си заради мен превръщаш.

Заради бесните ми страхове,
заради миналото - сляп свидетел -
от себе си ти клада сам ковеш,
да изгорят, за да им туря пепел.

Ще съм ти благодарна цял живот
за твоята опора безусловна.
И ти ще бъдеш моя небосвод,
под който ще съм твоя и свободна!

Сияна Богданова 

Беззвучно неми гарваните грачат,
а глутниците нощем само вият.
Беззъби, думите след тях подскачат,
безсилни немощта им да изтрият.

Но даже вкупом, пръстите им сухи
не съумяват слънцето да скрият.
Сърцата все кънтят - от злоба кухи.
Лицата си с двуличието мият.

И от високото на низостта им
с аршина си не могат да ни мерят.
Повърхностна, прозира завистта им.
В студеният си храм сами треперят.

Жената на четиридесет е вино
на хлад лежало, бързо не напива.
Постелята не е безплатно кино,
избранник само в нея ще заспива.

Гьолове не е нужно да прескача,
тя може и през тях да преминава.
Прескокът си зависи от разкрача.
Талантът късокраки не признава!

Неведоми са пътищата земни
и ги намира, който ги разбира.
За истинските те са безпроблемни.
А вересиите? Тях Господ ги прибира!

Дарина Дечева 

Жената, която прибира се вкъщи,
когато пропеят първи петли
и тръгне ли някъде, назад няма връщане...

Жената, която обичаше ти!

Жената, която бе смела и дръзка,
която крадеше от чуждите дни
и безпределно страстта си разпръскваше...

Жената, която целуваше ти!

Жената, която измамно се смееше,
която прекрачваше скришно врати,
която безмилостно, ревностно, смело живееше...

Жената, която копнееше ти!

Жената, която със трясък си тръгваше
която желаеше с глас да крещи
тихото в нея, вечер щом мръкнеше...

Жената, която ревнуваше ти!

Жената, която бе сила и смисъл,
която бе песен и свят благослов.
Жената, която бе някой орисал
да бъде завинаги просто любов!

Силвия Куюмджиева