По един - не знам какъв! - закон,
щом заплаче в тъмното Вивалди
и лъкът изтръгне тръпен стон,
все ще чуваш звън на есмералди.

Все ще се усещаш осенен
с гърча тих на носталгични мисли.
Ще те пари огън с цвят зелен.
Мрачини над теб ще са надвисли.

Ти ще тръгваш все и все към мен.
Без да искаш ще въздишаш тежко.
Ще се чувстваш смъртно наранен.
Ще ти става пусто, болно, жежко.

Ще пълзи по твойте нерви смут.
Ще усещаш пулса си забавен.
Ще те лъхва ненадеен студ
от живота - до полуда равен.

По един - не знам какъв! - закон,
щом край тебе зазвучи Вивалди
и лъкът заплаче с нисък тон -
все ще чуваш звън на есмералди.

Янислава Цветанова