Не знам къде, кога и как –
ще минат може би години,
преди отново да се срещнем пак...
Дали ще бъде пролет или зима?
Но днес, обаче, всеки своя път
към своята самотност ще поеме.
И само спомени без кръв и плът
сега със себе си ще вземем.
И там – далеч един от друг –
по въздуха целувки ще си пратим.
Така с единния си дух
напред през времето ще крачим.
Надеждата за утрешното днес
в душите ни съдба ще избродира
с най-здравия и скъп конец,
втъкан в недрата на всемира.

Христина Радомирова